Заглавия Автори Жанрове Нови заглавия

Хмутовете

Тази книга е налична в читАлнЯта.
2017
Повече информация

"Хмутовете са създания, които живеят в неясно време и нереален свят. По природа са мили и добри, малко от тях са репетирали нещастие. Животът им е така съвършено подреден, че нито Продавачът На Невидима собственост, нито На Нищо Не Прилича, нито дори козунарките успяват да го съсипят… Често се изкушават да си резервират щастие за петък вечер… Най-общо - хмут е нещо, което мърда, но не от вятъра. Трудно е да бъдат открити, но, ако някой го направи, авторът им много ще се радва.

Хмутовете обичат да се случва нещо интересно и вероятно затова то се случва именно на тях. Понякога играят комар и комарите са ценени по тези места. Често се изкушават да си резервират щастие за петък вечер..."

"Защо написах хмутовете Наистина не знам. Пътувах в една кола с мой приятел. Той почина, а беше прекрасен. Изведнъж в главата ми се появи думата „хмут“, повъртя се там и остана. Попитах го: – Вики, какво е това хмут? Подозирах, че ако има някой, който знае, това е този мой приятел, с когото всъщност бяхме само колеги, но душите ни бяха решили да са приятели. Той помисли малко и каза: – То е нещо, което мърда, но не от вятъра. В този миг като че ли един хмут седна между нас. Бях толкова очарована от тази дума хмут, че непрекъснато си я повтарях, и колкото повече си я повтарях, толкова повече ми харесваше. Няколко часа по-късно на екрана на компютъра се появи Хмутът, който събира наводнения. Влюбих се в този някакъв никакъв. Скоро след това се появиха Обаче и Например, Розовата почака малко… Усещането беше вълшебно – измислях си образа и той сам започваше да се случва под пръстите ми. В началото на историята нямах представа какви ще ги върши. Пишех, сякаш четях. На места се изненадвах. Хмутовете са едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Понякога, когато ми е тъжно, имам нужда от хмут. Когато прочета един-два, се чувствам така, сякаш съм се усмихвала цял ден. Ако ги прочетеш и твоята душа не се усмихне, пиши ми до поискване, макар че такова писмо аз едва ли някога ще поискам. Ако ги прочетеш и душата ти се усмихне, не ми пиши. Отбивай се понякога в мислите си в хмутската къща. Ще пием чай от глухарчета с Розовата и ще обсъдим с Не-Съвършената колко несъвършени сме. Ще те чакам Там. Докато дойдеш…"

Ирен Леви


Това е книга за хора и хмутове от 10 до 100 години. Ако си на 10 ще откриеш едни неща, ако си на 40 - съвсем други. В случай че я четете заедно, накрая ще сте прочели една и съща история, но различни книги.