Разкази

С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих, Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила. „Медуза“

Авторката не се опитва да шокира – просто не се бои да говори. Но нейната откровеност и безпощадност нанасят удар с неочаквана сила и продължително въздействие. Изкарват читателя от зоната му на комфорт. Правят го неволен и някак си виновен наблюдател. „Горький“

Този кратък сборник за болката и страданието оставя впечатление, съпоставимо с това от „Малък живот“ на Ханя Янагихара: ефектът – като удар по главата – е същият, само че на по-малко страници. Засега не е ясно дали Мешчанинова ще продължи да пише проза, или ще се съсредоточи в правенето на кино, но фактът си е факт: именно благодарение на нейната книга в руската литература от последното десетилетие се появи език за описването на тормоза над другия. The Village