Игра на дама

Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в Клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Травълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност.
"Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу - Земята."

Хулио Кортасар (1914-1984) е сред онези ярки звезди в латиноамериканската литература, които оставят своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж. Ненадминат майстор на късия разказ: "Бестиарий"(1951), "Истории за кронопи и фами"(1962), "Тайните оръжия" (1959) и др. Автор на романите "Лотарията" (1960), "62: Модел за сглобяване" (1968), "Книга за Мануел" (1973), на пътеписа "Автонавтите на космострадата" (1983), поет и преводач. Но от 1963 г. името на великия аржентинец най-често се свързва с "Игра на дама", един от програмните романи на XX век.