Стопаните на луната и слънцето

Дълбоко под пръстта на камъните, под бетонните основи на блоковете, под останките от стари племена – живеят стопаните на тази земя. Те не са дошли от никъде... Те са тукашни така, както вековните дървета... Както дивите треви. Първо – са живяли отгоре. После – бавно, потъвали надолу...

Сега, са там – в дълбините на земята. Там, те имат цял свят. Не ги виждаме. Не ги чуваме. Тропаме над главите им. Понякога, изравяме по някоя странна останка, която гордо поставяме в музеите си... Те ни чуват, виждат ни и ни пазят. Но не се показват. При тях са затворени в най-черни тъмници, най-страшните врагове на хората – болестите, злобата, войната. Тъмниците са сигурни, вратите им – железни.

Но, понякога... стават грешки. Стават и големи грешки, стават и малки...