Мрамор

Запитах се дали не сме отворили някаква космическа кутия на Пандора...

“Алехандра Писарник заяви, че никога не би се захванала с роман, защото в романа рано или късно стигаш до момента, в който си принуден да напишеш нещо от сорта на “отидохме да пием кафе с мляко”. Като я чух да казва това, си обещах, че при мен никой няма да пие кафе с мляко – само вълшебни еликсири и алкохол, от който се бълнува.” (Айра, El tiempo)

“Около 90% от романите, които се публикуват сега, са автобиографии на стереотипни животи. Всички започват със “станах сутринта, звъннаха по домофона, изпих няколко чая” и дотук с вдъхновението. Темите са: “умря татко”, “изостави ме приятелката ми”, “излезе ми пъпка”...” (Айра, Bomb Magazine)

“Мен цялата тази кахърна психологичност ме изморява. Аз си останах пристрастèн към пиратските романи: хайде в морето да правим нещо, да се хвърлим в приключения!” (Айра, Letras libres)

“Да дадеш на света нещо ново и различно е може би нескромна амбиция. Новото е наистина ново, когато обогатява, отваря пътища и умножава алтернативите на щастието. И не става дума за оригиналничене от суета или от състезателен хъс, а за аскеза, която продължава цял живот.” (Айра, Culturamas)

“Синът ми след всяка моя нова книга пита: “Какво си пушил пък сега?”. Грешка. На мен халюциногенните вещества са ми в тялото по рождение.” (Айра, El Espectador)

“Наричат ме “странен”... но ако не странни, какво да са писателите? Нормални? Конвенционални? Предвидими?” (Айра, El Periódico)