Паякът

И разбра, че няма какво да се лъже повече: беше напълно прецакан, а онова, което се беше трупало в мръсните нощи на лятото, беше омраза. Просто омраза.
Мразеше всички.
Време беше да им го върне.

* * *

„Хубаво – отвърна той, – това да се чува. Само едно нещо пропуснах да ви кажа. От мен да го знаете: няма смърт без болка, кръв и лайна.”
„Аха – сви рамене онзи. – Горе-долу както е и в живота...”
„Моля?” – изгледа го той смаяно.
„Ами и в живота е същото – повтори момчето и се изчерви. – Няма живот без болка, кръв и лайна.”
„И ти си прав!” – му каза той и чукна чашата си в неговата.